Прекрасен ден

Ден, като всичките обикновен,

безцелен, пуст, като кошмарен сън,

и денят се заговаря с мен,

щом изляза аз навън...

Но този път бе по-различен,

така мрачен и много студен,

за първи път ми каза, че не ме обичаш,

че за нея мислиш - не за мен...

Зората ми каза, че друга събуждаш с целувка,

че друга е слънцето на твоя ден,

а до вчера ясно твърдеше с недомлъвка,

че се събуждаш с мисълта за мен.

Обедът ми каза, че се разхождаш с нея,

по нашите пътеки, по нашите места,

а вчера той ме караше да проумея,

че само аз съм ти в ума...

Вечерта ми каза, че я прегръщаш

и с ласки нежни тялото ù палиш,

слушам я, а едва преглъщам,

нали ù бе обещал само мене да галиш...

И както с вечерта си говорих,

разстроена, ронеща поредната сълза,

в този миг вратата се отвори

и ти ме прегърна силно веднага...

Повтори ми, че ме обичаш, мило,

че от живота искаш да си само с мен...

Всъщност денят е бил 1-ви Април,

шегуващ се с ревността ми ден...

10.08.2008