Прекрасна си сега сред листопада
" Прекрасна си сега сред листопада! " -
признава завистливо есента.
С последен дъх целуват те листата
и отпътуват нейде без следа.
Нашепва вятърът безспир в гората:
" Прекрасна си сега сред листопада! " .
И съхнейки тревата по земята
дарява спомен от зеленината.
И всеки храст, и корен, и цветята
преди съня си зимен изговарят:
" Прекрасна си сега сред листопада! "
и животинки същото повтарят.
И залезът със облаци червени
за миг ти смигва там, над планината.
В нощта отекват думи откровени:
" Прекрасна си сега сред листопада! " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.
