Прекрасният ужас
ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти,
под чорлавите ми слънца
на припечето ми ги просва,
с теб бяхме просто две деца,
додето ни прокуди Господ,
оттам нататък – всяка нощ,
от ден на ден все по-самотни,
брат и сестриче на Гаврош! –
ни гонеха като животни,
на автостоп, във влак, в такси,
по спирки, гари и хотели,
разхвърлях твоите коси
в – дошли за таен грях, недели,
дори без правото на поф,
печални, влюбени апаши! –
изпихме мъчната любов
от своите Горчиви чаши,
ще гледам твоите очи,
доде цветята се спаружат...
Дори отвъд ще ми горчи! –
от Любовта – прекрасен ужас.
© Валери Станков All rights reserved.
