ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти,
под чорлавите ми слънца
на припечето ми ги просва,
с теб бяхме просто две деца,
додето ни прокуди Господ,
оттам нататък – всяка нощ,
от ден на ден все по-самотни,
брат и сестриче на Гаврош! – ...