Прелистени думи
Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго,
докато станат копринена нишка.
И дали ще е светло, и дали ще е тъжно,
пращам след тях тихата си въздишка.
Първо обаче скривам няколко срички.
Няколко – колкото мъничко късче.
Толкова мъничко, че прилича на всичко.
И облак, и слънце, и шепот, и дъжд е.
Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без звук, без мастило, без листи.
Такива, че щом ме попиташ – „Ти чу ли?”,
да знаеш, че няма от тях непрелистена.
© Ани Монева All rights reserved.
