Прелистване на албум с цветни снимки
На липсите по гърбавия хребет
съдбата ми ще става по-нелесна
и аз перифразирам стих и песен:
какво е, всъщност, лятото без тебе?
На Юли след сланата подранила,
какво животът ми е, всъщност, вече?
Кой зъл пророк на глас смъртта предрече,
отприщил всичките нечисти сили?
На Дявола и Бог след двете криви,
въпросите ми, знам, са риторични.
Една сълза като потоп се стича
и целият ми свят тъга залива.
Наясно съм, че в гроб и аз ще хлътна
и някой с вино вяло ще прелее.
Прегърнати в смъртта ще заживеем,
защото любовта ни е безсмъртна.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
