Преливане
Позлатяват се смарагдови коси.
“От възрастта е”, говорят си, дърветата;
“Ще станат на постеля,
В която ще заспим,
А сетне, през глава ще ни завият
Бели,
Юрганите на зимата."
Позлатяват се смарагдови коси.
“От възрастта е”, говорят си, дърветата;
“Ще станат на постеля,
В която ще заспим,
А сетне, през глава ще ни завият
Бели,
Юрганите на зимата."
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...