Oct 6, 2004, 1:52 PM

Преломен

  Poetry
1.9K 0 6

 Преломен


 Ти знаеш ли къде отиват птиците,
 къде морето стига синьото небе,
 и как намираш себе си,на улицата,
 защото никой пак не иска да те разбере!?


 И знаеш ли къде отиват сенките,
 щом облаците скрият слънцето от
 теб,и колко дни ще са ти нужни,за
 да намериш в лятото,спасителното
 късче лед...


 Ще чуеш ли езикът на страстта,
 ако ти не си ме пожелала,или пак
 със сведена глава ще ме отминеш-
 от мен не искаш ти да си желана!


 Ще разбере ли някой,туй което,
 убива капчица по капчица съня ми
 и руши ми скоростно сърцето,
 за да няма щастие в деня ми!


 Кой знае за това,друг,освен мене,
 чиито пориви душевни го дерзаят,
 и душата му държана в плен е,
 и молитвата за щастие е \'краят\'!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...