С очи те търся, а устните копнеят,
ръцете молят твойте да докоснат.
Викам те, а думите ми се пилеят
и по стръмния, неравен път аз тичам боса.
Тичам, ала вече закъсняла,
гледам как изчезваш, избледняваш,
искам да те върна, но не зная
как аз твоя образ пак от нищо да извая.
Бог не съм аз, нито пък художник,
да уловя живота в твоя облик,
цвета на твоите очи, не мога
да пресъздам във тях аз тлеещия огън. ...