Премеждие
Излизам в пет и трийсет сутринта,
със мен е мойта малка дъщеря.
Вървиме мълчешком в снега,
тя стиска леко моята ръка.
Тъмно е навън и няма никой.
Слънцето все още спи, снегът се сипе.
Лампите просветват в мрака,
а някой скрит във храстите
да наближим ни чака.
По уличката в полумрака към нас
се спуснаха и без уплаха, нахвърлиха се
с бесен лай стотина кучета - предвиждах край.
Те бяха гладни, полудели и от зимата освирепели...
Нахвърлиха се първо на детето,
то изпищя и падна във дерето.
Изпуснала ми бе ръката,
за да предпази личицето си, горката.
С един подскок и на гърба ми.
Усетих кучешка захапка на врата ми.
Снегът почервеня около мен.
От загуба на кръв почувствах се опиянен.
Във болница съм - бяла стая.
Какво ли станало е с малката?
Аз още нищичко не зная...
© Чочоне All rights reserved.
