Преосмисляне
Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други,
на други идоли се кланях до земи!
Задирях аз жените за съпруги
и водех битките с завързани очи...
Аз търсех щастие в жените млади,
тестостеронът ми жадуваше любов!
Не търсех смисъла, а дребните наслади
и аз за тях на всичко бях готов!
Но по-късно човекът умъдрява...
Разбрах, че всичко, где хвърчи, не се яде!
Не само с чувствата, но с разума оставаш,
животът ти със него се гради...
Без онзи хъс сега съм на земята...
Замислям се по-дълго, преди да реша.
Сега от думите по-лесно се отказвам
и в друма си не ходя бос пеша...
И пак на младите за младостта завиждам,
не съм тъй близък на радостите на света...
И много трудно днеска аз света съзиждам,
единствено боклуците мета!
© Христо Славов All rights reserved.
