Преоткрих те… и пак безследно те загубих
в ръжта на минали от векове проклятия…
Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!
… и пак със омалели длани ровех в пясъка…
Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша.
С дъха си нежно стоплях охладнялото сърце…
Напразно! - пясъкът в очите ми го хвърли…
Аз дадох всичко… дано и ТЯ успее да ти го даде…
© Даниела All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
