15.03.2011 г., 21:59

Преоткрих те

1.1K 0 1

Преоткрих те… и пак безследно те загубих

в  ръжта на минали от векове проклятия…

Отдадох себе си! На прага бях пред рухване!

… и пак със омалели длани ровех в пясъка…

 

Безмълвна… само дишах… за да не те прекърша.

С дъха си нежно стоплях охладнялото сърце…

Напразно! - пясъкът в очите ми го хвърли…

Аз дадох всичко… дано и ТЯ успее да ти го даде…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...