Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло,
от всякъде и вътре пълно е с бодли.
Какво в тоз живот ще кажем че е свястно?
Когато всичко, всичко ни боли.
Препълнено е днес а мизерно се живее,
за хляб, чорба в джоба някакви пари.
Съдбата! Някой друг ли ни люлее,
любовта в душата в пламъци гори, гори.
В.Й. 27.01.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
