Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло,
от всякъде и вътре пълно е с бодли.
Какво в тоз живот ще кажем че е свястно?
Когато всичко, всичко ни боли.
Препълнено е днес а мизерно се живее,
за хляб, чорба в джоба някакви пари.
Съдбата! Някой друг ли ни люлее,
любовта в душата в пламъци гори, гори. ...