(... препълнена е с камъни...)
(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора
плези ми се – мило,
по палячовски...
И аз не искам много от света...
Само повей на познато чувство,
да свикне трънчето във моята пета,
тъй както восъка с Мадам Тюсо...
А ти, Живот, на склон ме сътвори.
И всеки ден – на сипеи приличен...
Но камъните, знам, не са беди.
И камъни в живота заобичах...
А търси бряг Душата ми – ронливата.
И дните буренясаха с привички,
пляскайте с криле и си отивайте...
тръгвайте си, тръгвайте си... всички.
А ти, Живот, сгъни си двата склона.
Еднопосочен показалец е реката ти.
Решиш ли да ме давиш – за закона
на Архимед ще е уловена ръката ми...
(Душата ми - препълнена е с камъни...)
© Таня Георгиева All rights reserved.
въпрос на избор... Прегръдки за стиха и за нежната ти душа!!!
