Прераждане
Стените, построени от човек,
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах?
В астероиди сме се преродили.
И в лудостта си, литнала без страх,
написаните думи са ни скрили.
В издрасканите с нокти небеса,
крилете ни изкърпени вибрират.
И богове поетите не са,
емоции са. Които не умират.
И някой ден любими, или не,
прелитащ стих ще прочетат - случайно.
Един поет, с дъга на рамене,
ще се роди в съзвездие сияйно.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
