Затворих миналото в клетка
и в настоящето се спрях.
Потиснах с вик страдална гледка
и към простора полетях.
Разбрах, не всичко е възможно
и няма връщане назад,
че утрото е превъзходно,
в душата ще си вечно млад.
С надежда гледам хоризонта,
годините си преброих.
Преборих дявола в живота,
за нов стремеж се преродих.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
