Искам силата мощна на вятъра
и душата на синьо море,
отразила лъчите на лятото
и простора на светло небе!
Нека слънце да бъде сърцето ми,
а кръвта ми - сълзи от роса,
напоили с любов цветовете
на красивата, грешна земя!
А плътта ми - не дъжд, не снежинки -
звезден прах, да блести над света
и от всяка гореща прашинка
да полита светулка в нощта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
