Преразглеждане на свободата
Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀,
забравили за дните си зелени, по улиците движим се – тела.
По гарите допиваме кафета и возим се в бездомната тъга.
Понякога си мисля, че несрета ще срещна и накрая на света.
Къде е свободата ни човешка? Не мога да я видя през деня.
Понякога ми става адски тежко и пея за добрата свобода...
Когато ни ограбват и ругаят, надявам се за малко добрина.
Признавам си, че винаги мечтая вселената да бъде светлина.
Телата ни във времето са тленни. Остава ни едничкото добро.
Доброто е магия скъпоценна. Дано да завали то из ведро...
Отказвам да повярвам, скъпи братя и скъпи мои български сестри,
че в дългия тунел на свободата надеждата за утре не блести!
© Димитър Драганов All rights reserved.
