Jan 6, 2011, 7:37 PM

Прерисувани от любовта

  Poetry » Love
647 0 6

Любовта променя лицата ни -

те са белият лист, тя рисува по него -

разхубавява мило сърцата ни

и държи под контрол тъй себичното Его.

 

Любовта ни прави красиви.

В нейна власт слова нежни изричаме.

Романтични, добри и различно щастливи,

често на себе си не приличаме.

 

Всички наши недъзи и лоши привички

ненадейно сами се стопяват.

Ние просто летим и завиждат ни всички,

в миг нашата влюбеност разпознават.

 

Пренаписва животът ни свойта поема,

Любовта щом във него изгрее.

Наш е светът. А душата поема

пътища нови. И възторжено пее!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пренаписва животът ни свойта поема,
    Любовта щом във него изгрее.
    Страхотен стих!
  • Приятели, има една грешка, но никой не я е забелязал ЛИЦАТА НИ се повтаря в първи куплет два пъти....Извинявам се .....на едното място е СЪРЦАТА НИ .Ей сега ще го редактирам ....
  • Нина, поздравления за този толкова истински стих. Дано повече хора се докоснат до него.
  • страхотен!!!
  • Но ще мине малко време
    и всяка лоша привичка
    старото място ще заеме...

    Описваш много точно началото на любовта.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....