Прероден
Прероден
Събудих се във стая хладна,
опиянен от отровата на този свят,
и носех тази маска безпощадна,
маската на ад и грях.
Събудих се във стая тиха
събудих се от неприветен сън,
змии в него ме душиха
и пиявици кръвта ми пиха.
Събудих се от този сън неясен,
събудих се от своята съдба,
събудих се за нов живот ужасен,
умрях отново, за да се родя.
Раждах се и пак умирах,
но пътя вечно не намирах,
живея аз живот излишен и напразен,
живот окаян и живот омразен.
И пак... И пак започвам да сънувам
живота свой опустошен
и мира никога аз не намирам,
за кой ли път се раждам и умирам?
© Мартин All rights reserved.
