Nov 25, 2007, 10:49 PM

преродена 

  Poetry » Love
741 0 19
Със последния отлив в нощта
ще ме вземе морето във себе си.
Там, в дълбоките, тайни недра,
да ме има за после в съня си.
Ще ме свие в черупка от мида.
Ще притихна от приказност в сън.
А със бурните морски вълнения
ще преражда душата ми в звън.
Тънковезна луна ще бродира
по сърцето ми бели надежди.
Звездолика нощта, ще извезва
по душата ми песни вълшебни.
А със прилива рано в зори,
ще ме върне на пясъка златен.
Преродена след многото сълзи,
ще съм перлата в твоята шепа.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??