Преследване на щастието.
В ден мрачен, безсмислен и тъжен
Сетих се аз това, което мозъка ми подпали
И изведнъж, след мислите на ума тъмен
Дойде мисълта за пробуждане от тез пусти Калахари
И затова, с предсказание
Нагласяйки се, Стягайки се
Като кола пред състезание
Всеки момент красив с нея
С това приказно ухание!
И сещайки се за онази
Напомняйки на жива фантазия
С криле черни, като любим неин цвят
Политам към този антипод на абразия
Но може ли нея някой да изостави
Подобно на каменни дувари
Колко грозно, долно и просто е
Да тъжиш и градиш в душата ярганди
И никога не ще забравя този вид
С дрехи модни и характер скрит
Стои тя и чака мен е
Приказка или чудно време?
© Константин Макавеев All rights reserved.
