В ден мрачен, безсмислен и тъжен

Сетих се аз това, което мозъка ми подпали

И изведнъж, след мислите на ума тъмен

Дойде мисълта за пробуждане от тез пусти Калахари

И затова, с предсказание 

Нагласяйки се, Стягайки се

Като кола пред състезание

Всеки момент красив с нея

С това приказно ухание!

И сещайки се за онази

Напомняйки на жива фантазия 

С криле черни, като любим неин цвят

Политам към този антипод на абразия

Но може ли нея някой да изостави 

Подобно на каменни дувари

Колко грозно, долно и просто е

Да тъжиш и градиш в душата ярганди

И никога не ще забравя този вид

С дрехи модни и характер скрит 

Стои тя и чака мен е

Приказка или чудно време?