Пресолено...
Не, не сълзи във очите.
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе,
все по тебе...
далече са.
Ще сложа сол в раната?!
Тя отдавна е - и раната, и солта,
пресолени са чувствата,
толкова , че не се усещат.
Не плача.
Не мога да плача вече.
Някакъв дъжд заваля –
сигурно е от жегата.
Да премине ли?!
Някак си неестествено?
Есен е и тепърва
дъждът ще вали
Не... Не сълзи във очите, а пепел е.
От огнището, бавно изстиващо.
Даже нощите са прилични на вещици,
които горят жертвено восъчни свещи.
Не не плача.
Отдавна претръпнах
към такива сълзливи истории.
И едва ли в очите ми слънце ще блесне?
Просто бръкнах в казана със чувствата –
пресолени и тежки са.
А и нищо не е... останало
заради нощите – вещици.
© Нели All rights reserved.
