Престанах да мисля
Престанах да мисля.
Каква ли е ползата?
Все търся вината
по пътя от грешници,
ето пак тишината
предаде ми музата,
не пиша заглавия
в днешните вестници.
Не пазя присъствие
и не чакам самотно,
мястото в нищото,
изстина без тежест,
душата не пита,
а сви се сиротно,
с поглед наивен,
облечен в невежество.
Преди се стараех,
но нямах заслуги,
живота пледираше-
за невменяем,
аплодисментите
винаги бяха за други,
раздавах любов,
а пък исках на заем.
Не плаках наистина,
а само привидно.
Кому ли е нужно
да чува,че плача?
От хорски приумици,
ми става обидно,
сърцето без ритъм
и такт си прескача.
Не ми споменавайте
думата "истина"!
Кой ще ми каже
какво е това?
Преди се окалях,
сега съм пречистена,
не гледам назад
без чифт очила.
© Елица Стоянова All rights reserved.
