Престъпно
Ще си позволя за теб да помечтая -
изморена съм от собствените си забрани.
Дори да съм във безизходица накрая,
за теб си заслужават отворените рани.
В мечтата си ще те повикам смело-
„Ела при мен. За миг. За кратък дъх.
Не знам какво дотук ме е довело,
не знам дали обратно има път“.
Собствените си закони ще прекрача,
но в този дъх един ще съм щастлива,
дори и после нищо да не значи,
че тръгвайки си, мечтата ми умира.
Ще си позволя да бъда безразсъдна,
ще съм престъпна, грешна, нечовечна,
когато после разумът ще ми е съдник,
ще съм се скрила някъде далече.
Ще си позволя да те поискам,
дори да знам, че няма да те има.
Илюзията си в ръка ще стискам
до мига, когато тихо се разминем.
Тогава кротичко в ума ще те заровя,
ще повярвам, че нищо от това е нямало значение -
глупост някаква, примамлива отрова,
заровена до следващото ми подобно престъпление.
© Александра Пенова All rights reserved.
