През бури всякакви повярвайте,
преминал калните пътеки в моя къс живот.
Каквото искате мислете, и не се сърдете,
не позволявам Аз да бъда нечии робот.
В огъня на парещите ви езици,
в страни не ще стоя, да гледам Аз сеир.
Не искам да ме хвалите, да пишете шестици,
камо ли да ставам някому кумир.
Аз искам да съм по спокоен,
просто да съм си един от вас.
В душата да вали от обич дъжд пороен,
сърцето в ритъм да тупти но да е на глас.
В.Й. 14.09.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
