Къде да видя тая хладина?
В града засипва ме панел и скука.
Дървета със зелени рамена
в бетона сив намират ли пролука?
Къде да чуя тая тишина?
В прозореца ми с бесни децибели
и с патоса на гневен старшина
бръмчат коли и мотористи полудели.
Щастлива съм , че тръгнах днес на път.
Из Искърското дефиле ме люшка влакът.
От хубости очите ме болят
и даже тайно от кондуктора поплаках.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
