ПРЕЗ СЪЛЗИ
Плача за теб, а не искам
тук да се връщаш, дъще.
В гърлото сълзите стискам,
роня пак сухия къшей.
В сънища меся надежда,
лунният сърп я пробожда.
Всичко обратно изглежда.
Труден животът е, сложен.
Чужда чужбина те храни,
аз се задавям от мъка.
Но и сама да остана,
и да умра от разлъка,
ще се помоля съдбата
да те ориса с успехи.
Мене ми стига комата,
дъще. И старите дрехи.
2015
© Мария Панайотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
