ПРЕЗ СЪЛЗИ
Плача за теб, а не искам
тук да се връщаш, дъще.
В гърлото сълзите стискам,
роня пак сухия къшей.
В сънища меся надежда,
лунният сърп я пробожда.
Всичко обратно изглежда.
Труден животът е, сложен.
Чужда чужбина те храни,
аз се задавям от мъка.
Но и сама да остана,
и да умра от разлъка,
ще се помоля съдбата
да те ориса с успехи.
Мене ми стига комата,
дъще. И старите дрехи.
2015
© Мария Панайотова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
