През сълзи
ПРЕЗ СЪЛЗИ
Плача за теб, а не искам
тук да се връщаш, дъще.
В гърлото сълзите стискам,
роня пак сухия къшей.
В сънища меся надежда,
лунният сърп я пробожда.
Всичко обратно изглежда.
Труден животът е, сложен.
Чужда чужбина те храни,
аз се задавям от мъка.
Но и сама да остана,
и да умра от разлъка,
ще се помоля съдбата
да те ориса с успехи.
Мене ми стига комата,
дъще. И старите дрехи.
2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
