pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
17.02.2015 г., 16:30 ч.

През сълзи 

  Поезия
505 0 12

 

 

          ПРЕЗ СЪЛЗИ

 

Плача за теб, а не искам

тук да се връщаш, дъще.

В гърлото сълзите стискам,

роня пак сухия къшей.

 

В сънища меся надежда,

лунният сърп я пробожда.

Всичко обратно изглежда.

Труден животът е, сложен.

 

Чужда чужбина те храни,

аз се задавям от мъка.

Но и сама да остана,

и да умра от разлъка,

 

ще се помоля съдбата

да те ориса с успехи.

Мене ми стига комата,

дъще. И старите дрехи.

 

2015

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина - всички майки си приличат, затова си оценила тези думи.
    Благодаря, че поспря и коментира!
  • "Мене ми стига комата, дъще. И старите дрехи"
    Такава е майката. Само за децата мисли. Много ми хареса!
  • Липсаше ми присъствието ти на моята страница! Благодаря за сутришната ти разходка сред моите поетични пролетни цветенца!
  • "Всичко обратно изглежда.
    Труден животът е, сложен."

    Обратно е.Така е.Той ли,ние ли?
    Наказва ли ни Господ от небето?
    На съвестта с безумната виелица
    помела от душите всичко светло...

    Съпреживях... Благодаря отново...
  • Радвам се, че съпреживяхте стихотворението, приятели!
  • Болезнен и силен стих!Хареса ми много!
  • Мария, обичам твоята мъдра поезия!
  • Топли ме присъствието ти, Мария!
  • Много, много въздействаща е мъката на майката и безкрайната майчина обич!
  • Това стихотворение посветих на всички български майки, които са изпратили децата си в чужбина да търсят препитание.
    Благодаря за милите думи, момичета!
  • Тъжен и трогателен стих!
    Жалко е,че децата ни трябва
    да търсят прехрана и щастие
    извън родината.
  • Жалко е, че децата ни са принудени да лекуват в чужбина раните, които им нанася Родината, но нека им пожелаем попътен вятър и дано скоро се завърнат!Кураж,мила!
Предложения
: ??:??