През времето преминах единствено за теб!
За твойта нежна хубост биех се край Троя,
умирах и възкръсвах - от мислите обзет
дали ще искаш всъщност – вечно да си моя.
За тебе плаках с Омир – плаках неведнъж,
пленяваше ума ми - със свойта Одисея
и с думите рисуваше в мен - образа на мъж,
изпълнен от любов... обичащ само Нея...
За теб живях в Сахара - в душата на номад
с приятели стотици верни бедуини
докосвах с дъх чертите ти - във пясъчния ад
превърнати в миражи - от сухите пустини... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up