През юни съм мечта,
литнала към дните летни,
цветна като пъстрата дъга,
където слънцето в зениците ми свети.
Политам с аромата на липа
рано сутрин от вятъра понесен,
изгубвам се в прохладната гора
и в сладост се потапям на череши.
Зад малинов храст надничам,
скрила във вените си порив,
с който вечно ще обичам
изгрева с мечтите ми във полет!
© Галина Кръстева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
