Посветено на един вятър
Осъмват голи болките на просяка.
Тротоарната, подмостна самота
не си личи. Дори не се износва
шинелно, като спомен от война.
При просяците идва само вятърът,
когато му е кърваво от скитане
и бременно от чужд екстаз. Помята,
оставя им смъртта си. И отлита.
А просяците никога не плачат.
(Когато се намокрят, е студено)
Беззъбо слепокучие се влачи ...