При просяците идва само вятърът
Посветено на един вятър
Осъмват голи болките на просяка.
Тротоарната, подмостна самота
не си личи. Дори не се износва
шинелно, като спомен от война.
При просяците идва само вятърът,
когато му е кърваво от скитане
и бременно от чужд екстаз. Помята,
оставя им смъртта си. И отлита.
А просяците никога не плачат.
(Когато се намокрят, е студено)
Беззъбо слепокучие се влачи
след вечно недоялите им вени
и хищно им изгризва небосвода.
Понякога им дава да го галят,
но никога на никъде не води,
освен към центросмъртно обикаляне.
Осъмва гладно вътрето на просяка,
попило кръпка зима от земята.
Разменя си за капка кръв въпросите.
Ще дойде утре (много жаден) Вятърът.
Осъмват голи болките на просяка.
Тротоарната, подмостна самота
не си личи. Дори не се износва
шинелно, като спомен от война.
При просяците идва само вятърът,
когато му е кърваво от скитане
и бременно от чужд екстаз. Помята,
оставя им смъртта си. И отлита.
А просяците никога не плачат.
(Когато се намокрят, е студено)
Беззъбо слепокучие се влачи
след вечно недоялите им вени
и хищно им изгризва небосвода.
Понякога им дава да го галят,
но никога на никъде не води,
освен към центросмъртно обикаляне.
Осъмва гладно вътрето на просяка,
попило кръпка зима от земята.
Разменя си за капка кръв въпросите.
Ще дойде утре (много жаден) Вятърът.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
