Не си измислям приказки, а в тях живея.
И сънища не си измислям вече, а ги сбъдвам.
Крила разтварям бели, летя и си ги вея
във висините, до които долетях, за да живея.
Над всички суети се извисявам, като песен,
която звънко пее моята душа лирична.
Един живот е даден, и дори нелесен,
живея го със обич нежна и красива.
Не съдя, а прощавам всички грешки.
Дори заплюлият ме, със любов прегръщам,
така пречистена до святост от раздели
при себе си отново се завръщам. ...