Прибавих си свещица...
Прибавям си още една към годините -
съвсем неусетно пораснала бях.
И чудя се колко от тях ще отминат,
докато изчезна и стана на прах.
Реших, че не искам изобщо да зная!
Макар и през бури и мрак да вървя,
по звездите в очите ме вече познавате -
една мила, усмихната, млада душа!
И въпреки раните - трудно зарастващи,
"приятели" сипеха сол за "загар".
Но имах и дни, във които сърцето ми
други лекуваха с обич "пожар"!
Спокойно ще сложа свещица на тортата -
с усмивка за вид и със слънце за вкус.
Отново ще искам от него, Живота ми,
родя ли се пак, да е тук и сред вас!
© Петя Кръстева All rights reserved.
