Никога не ти показах
колко сам бях.
Не исках да знаеш,
че ме беше страх.
В един ден се появи
една причина да остана,
появи се ти...
Вече не знаех в какво да вярвам,
притискан от свички страни.
Лъжех, че не страдам,
за да изтрия съжалението
от чуждите лица.
Мамех най-безсрамно,
страхувайки се от страха.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
