Приказка
Приказка
Нима не може тъжно да вали
В очите ми настъпила е суша,
дори забравих как е да боли-
душата ми увлечена те слуша.
И с тебе блесват новите лъчи
в душата ми за изгрев зажадняла
и ще копнеят моите очи
за светлина от утрото изгряла.
В нощта ще грее приказна луна,
ще ме завива с топло одеало,
а сутрин ще ме буди светлина
от слънцето отново в мен изгряло.
Ще се събудя ли от този сън,
когато нашта приказка ще оживее?
Нима си чакал гостенка отвън,
която с тебе днес да се посмее?
© Зорница Цветкова All rights reserved.
