приказка
-О-о-х!Прозява се Мецана.
-Я да взема да постана,
да нарамя аз торбата
па да се разходя из гората,
че след тези дълги нощи хладни
май сме всички много гладни.
Гледам,слънце е огряло
а Синигерчето е запяло.
И Кукувичката май е тука,
стори ми се,че я чух да кука.
В локвичка се е превърнал Скрежко,
май че станал е и Ежко.
Ще ида па посетя Кумицата,
че есента я болеше главицата.
Нали ходиха с Вълчо на реката,
та пострада тя,горката.
А макар и без опашката
Вълчо се държа юнашката.
По-добре ще е
да посетя Кумеца,
може пък да ми е оставил от медеца.
Тъй нареждаше Мецана.
Прозина се пак
и в бърлогата си остана.
© Людмила Зарева All rights reserved.
