Приказка
Приказка
Спи тихо градът,
а навън тъй красиво
се сипе дъждът
над природата дива.
Протягам ръце -
там, под сухата стряха,
тъжното ми сърце
не изпитва уплаха.
Протяжен, покоят
в прегръдка ме взема,
красив и безкраен
сред природа зелена.
Под греди дървени
мойта болка пленява,
а вечни мечти
и блаженство дарява.
Мрак непрогледен
изведнъж ме обгръща,
в поглед леден
съня ми превръща.
Гледаш отдалече,
не ме познаваш ти,
а сърцето вече
току ще отлети.
Тиха непозната,
сгушена в нощта -
дете глуповато
в приказна страна.
Но приказката моя
е изпълнена с обрати,
твърде странна тя е
за незапознати.
...
Под тихата стряха
поема се разказва,
ала не за теб,
за любовта ми се казва.
© Мирела Шопова All rights reserved.
