Приказка
Приказка
Спи тихо градът,
а навън тъй красиво
се сипе дъждът
над природата дива.
Протягам ръце -
там, под сухата стряха,
тъжното ми сърце
не изпитва уплаха.
Протяжен, покоят
в прегръдка ме взема,
красив и безкраен
сред природа зелена.
Под греди дървени
мойта болка пленява,
а вечни мечти
и блаженство дарява.
Мрак непрогледен
изведнъж ме обгръща,
в поглед леден
съня ми превръща.
Гледаш отдалече,
не ме познаваш ти,
а сърцето вече
току ще отлети.
Тиха непозната,
сгушена в нощта -
дете глуповато
в приказна страна.
Но приказката моя
е изпълнена с обрати,
твърде странна тя е
за незапознати.
...
Под тихата стряха
поема се разказва,
ала не за теб,
за любовта ми се казва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
