May 14, 2023, 7:11 AM

Приказка

  Poetry » Other
362 0 1

Някой някога е казвал,

че съм неговото "всичко"

и на всички е разказвал

колко много ме обича.

 

Някой някога е имал

най-голямото богатство,

на ръце е взимал 

своето наследство.

 

Някой някога измамил

и богатството предал.

Обичта ограбил

и на друг я дал.

 

Някой някога си тръгнал

и ме е забравил.

Никога не се завърна.

И детето си остави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво написано!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...