Nov 26, 2019, 3:55 PM

Приказка на петък 13-ти

  Poetry » Love
856 0 0

Той се усмихва много красиво,
а в очите му приказно синьо.
Той е море от любов в моя живот.
Моята приказка цветна със него започва.

Принца ще кажат не идва без кон,
било то бял или  рицарски, черен.
В днешно време конете са кът,
а принцове можем да кажем,че няма.

Но дори и без кон и одежди,
само със поглед, с усмивка,
плени ме той със своята нежност,
и поисках аз това да бъде нашата вечност!

И врекохме се във вярност пред бог,
на петък 13-ти , както избрах!
И пред семействата си обещахме,
любовта в сърцата  вечно да грее!

И после кажете ми вие,
че на петък 13-ти не върви на човека.
Имам късмет аз тогава ще кажа,
щом с любовта си мога да го покажа!   


с любов на Христо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...