Приказка за една Принцеса
Живее в мен най-тъмната луна,
която на небето не изгрява.
И мракът с нея става светлина,
а светлината бързо отзвучава.
Принцесо, ти си моята звезда -
от приказка неземна, с черен шлейф.
С очи от друго време, без следа,
застинала в космическия дрейф.
Соната Арктика нестихващо звучи
и вълчи замък в края на вселената
е дом за нашите обвързани души.
От глутницата идвам да те взема.
Тръгни със своя Рицар в тази нощ
в пространство между звездни кули.
Предлагам ти последния разкош -
да бъдем звездни скитници изгубени.
И нека скитаме така до сетен дъх!
Пристанала в мистична бездна,
отвеждам те към най-готическия връх,
на любовта сакрална и последна.
© Младен Мисана All rights reserved.
