LJULJU (Люба Георева)
52 75
Dec 1, 2009, 2:10 AM

Приказка за надеждата 

  Poetry » Phylosophy
1570 0 4

Веднъж, съвсем случайно - там, на плажа -

дочух далечен глас – изнемощял:

- Ела, момиче, нека ти разкажа

какъв съм бил, защо съм остарял.

 

Аз бях корсар, с пиратски кораб плавах,

кръстосвах океаните, моретата,

с жени безброй безумно забавлявах се,

безчет мъже провисвах по въжетата.

 

И нищо ценно, свято не признавах,

в мен милост нямаше, ни съвест, нито чувство,

единствено аз плячката прославях,

убийството бе моето изкуство.

 

Бях демон със ръце окървавени

и призрак, преоблечен в мъжко тяло,

страх, скръб, сълзи оставаха след мене

и не едно сърце осиротяло.

 

Тогава случи се – то беше неизбежно-

тя, знай, съдбата е като монета-

се влюбих лудо, диво, безметежно,

животът бе подготвил ми вендета.

 

Далечен пристан – спирка за отмора,

жадувана от всички ни почивка -

и зърнах я посред тълпа от хора,

блестеше ярко нейната усмивка.

 

На следващия ден с тъга отплавах,

ала за нея да се върна обещах,

сърцето си на пристана оставих

и как се случи всичко – не разбрах.

 

Забравил бях жестокостта, бдителността,

душата ми витаеше в мечтите,

изгубил бях съвсем реалността,

усетих как солени са сълзите.

 

А на пиратите до мен това им трябваше –

върху ми се нахвърлиха без милост,

тез морски вълци слабост не прощаваха –

от кораба свалиха ме насила.

 

Завърнах се на пристана – за нея,

разпитвах, бродех от зори до здрач,

очаквах я във нощите на кея,

на времето превърнах се в пазач.

 

И още чакам – взирам се в морето,

изпращам залези и изгреви безбрежни,

косите бели станаха, ала сърцето

се съхрани от зрънцето надежда.

 

.........................................................

 

Сега, когато се почувствам слаба,

във пясъчното минало се вглеждам,

кураж и сили винаги ми дава

от стареца и зрънцето надежда...

© Люба Георева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надеждата е това, което ни крепи в трудни моменти и ни дава сили да се борим..... БЛАГОДАРЯ, Теодора
  • И още чакам – взирам се в морето,
    изпращам залези и изгреви безбрежни,
    косите бели станаха, ала сърцето
    се съхрани от зрънцето надежда.

    прекрасно е...

  • Благодаря и на двамата, вземете си от моята надежда..........
  • "кураж и сили винаги ми дава
    от стареца и зрънцето надежда..."
    Много е хубав стиха ти, Люба!
    Разказваш красиви приказки...
Random works
: ??:??