Приказка за пораснали деца
Язък за всичко дето сте прочели, защото нищо не сте разбрали
Дали защото Баба Яга от гората
на всички малчугани е позната,
забравяме за нея щом пораснем,
но приказката от това не гасне.
На момъкът наивен в таз история,
явила му се в друга категория –
като девойка чудна и добра
…ох, имало да пати таз глава!
И милият Иванушка Глупака,
дали, защото дълго бил я чакал
от раз се влюбил, като я видял
…а дяволът, ехидно се изсмял.
Последвали съкровища и драми,
доброжелатели, сълзи, безброй измами
не приказка – направо летопис,
подир което следва – послепис:
Вълкът кожуха си мени, но нравът не
така повтарят (ужким) умните мъже
и точно на Преображение,
настъпило съдбовно претворение:
Във образа си Баба Яга се завърнала –
Иванушка във първи клас направо върнала!
Обратно на чина го занулила,
от злоба и с нечистата си сила.
……………………………………………………………………..
А после с радост яхнала метлата
и бодро изхвърчала към гората!
Със вещиците други да дивее,
с роднините си в сговор да живее!
