Приказка за пораснали деца
До морето, някъде на юг,
в царството на принца Дюк,
имаше закътан залив до селце
и водата беше там до колене.
На скалата, във водата мида се родила.
Раснала, порасла, станала красива!
С коси зелени омайвала сега,
целият планктон я знаел по брега!
Принцът Дюк решил да се разходи
и попаднал той на залив с красоти:
Морето гладко галело краката,
вятър нежно целувал му главата,
песен на влюбен делфин звучал
и принцът романтично си мечтал.
- Да бих открил най - дивната жена,
за нея като рицар аз да блесна,
с походка като на леопард снага
да пия ненаситен с очи от жажда!
Красавица такава бих желал,
да имам в прегръдки премалял,
с любов да я даря на този свят,
и да продължим по пътя слят!
Чула мидата словата нежни
и поискала за принц да се ожени!
Не за принц от морски дълбини,
не за раче или рапан по съдбини,
а за мъж от земно царство,
за нетипично ѝ пространство!
Що да прави тя сега,
няма тази дивна красота!
Нито има тя снага топола,
нито и крака с опора!
Бисер - сълзи взе да рони,
чу ѝ щъркел тъжни вопли!
- Ти приятелка на мен бъди,
искаш ли? С мен лети!
Там на Север под дъгата,
минем ли през капчици в мъглата,
твоето желание ще стане,
тялото ти от промяна ще обхване,
всичко що си пожелаеш
само трябва полета да по изтраеш!
Съгласи се бисер - мида,
грейна капчица искра!
Любовта ѝ на криле се носи,
няма мисли лоши!
***
Зад Балкана, край реката,
с водопада край поляна
щъркел бавно си разтвори клюна
и постави във водата ценност чудна!
- Тук ще чакаме дъгата
и намеса на съдбата!
Каза щъркелът с любов
и остана той на пост суров!
***
Водопад и пръсчици вода,
как прекрасно светят в нощта!
Лунна е дъгата, кратък е мигът!
Да се оправдае само в истина митът!
Метна с клюн влюбената мида
и вълшебство стана, промени си вида!
Грациозна и красива! С усмивка най-щастлива!
С бяла кожа алабастър и коси разкош! Магия!
Когато проговори седеф се рони,
когато очите й блестят, блестят дълбините водни!
Пристъпва ли до тебе, чуваш морски полъх
и усещаш аромата на море с бриз възтопъл.
Прегърне ли те, топли ти душата
с магична сила на Луната,
а целувката ѝ - нежен допир пеперуден
от капчици вода на водопадът изумруден!
- Днес Луната е свидетел,
нека ти даде и добродетел
и от южна морска мида
ти се прероди в Лида!
Като богинята на любовта те аз наричам
и дъх живот ти вплитам,
за да може любовта да оцелее
и като бисер само чистота да се пресее!
***
До морето, някъде на юг,
в царството на принца Дюк,
имаше закътан залив до селце
и водата беше там до колене.
Там красива мама с дете
играеше на котка и мишле,
а татко му бе принцът Дюк
открил любовта и щастието тук!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
The work is a contestant:
