До морето, някъде на юг,

в царството на принца Дюк,

имаше закътан залив до селце

и водата беше там до колене.

На скалата, във водата мида се родила.

Раснала, порасла, станала красива!

С коси зелени омайвала сега,

целият планктон я знаел по брега!

Принцът Дюк решил да се разходи

и попаднал той на залив с красоти:

Морето гладко галело краката,

вятър нежно целувал му главата,

песен на влюбен делфин звучал

и принцът романтично си мечтал.

- Да бих открил най - дивната жена,

за нея като рицар аз да блесна,

с походка като на леопард снага

да пия ненаситен с очи от жажда!

Красавица такава бих желал,

да имам в прегръдки премалял,

с любов да я даря на този свят,

и да продължим по пътя слят!

Чула мидата словата нежни

и поискала за принц да се ожени!

Не за принц от морски дълбини,

не за раче или рапан по съдбини,

а за мъж от земно царство,

за нетипично ѝ пространство!

Що да прави тя сега,

няма тази дивна красота!

Нито има тя снага топола,

нито и крака с опора!

Бисер - сълзи взе да рони,

чу ѝ щъркел тъжни вопли!

- Ти приятелка на мен бъди,

искаш ли? С мен лети!

Там на Север под дъгата,

минем ли през капчици в мъглата,

твоето желание ще стане,

тялото ти от промяна ще обхване,

всичко що си пожелаеш

само трябва полета да по изтраеш!

Съгласи се бисер - мида,

грейна капчица искра!

Любовта ѝ на криле се носи,

няма мисли лоши!

***

Зад Балкана, край реката,

с водопада край поляна

щъркел бавно си разтвори клюна

и постави във водата ценност чудна!

- Тук ще чакаме дъгата

и намеса на съдбата!

Каза щъркелът с любов

и остана той на пост суров!

***

Водопад и пръсчици вода,

как прекрасно светят в нощта!

Лунна е дъгата, кратък е мигът!

Да се оправдае само в истина митът!

Метна с клюн влюбената мида

и вълшебство стана, промени си вида!

Грациозна и красива! С усмивка най-щастлива!

С бяла кожа алабастър и коси разкош! Магия!

Когато проговори седеф се рони,

когато очите й блестят, блестят дълбините водни!

Пристъпва ли до тебе, чуваш морски полъх

и усещаш аромата на море с бриз възтопъл.

Прегърне ли те, топли ти душата

с магична сила на Луната,

а целувката ѝ - нежен допир пеперуден

от капчици вода на водопадът изумруден!

- Днес Луната е свидетел,

нека ти даде и добродетел

и от южна морска мида

ти се прероди в Лида!

Като богинята на любовта те аз наричам

и дъх живот ти вплитам,

за да може любовта да оцелее

и като бисер само чистота да се пресее!

***

До морето, някъде на юг,

в царството на принца Дюк,

имаше закътан залив до селце

и водата беше там до колене.

Там красива мама с дете

играеше на котка и мишле,

а татко му бе принцът Дюк

открил любовта и щастието тук!