Приказка за селото
Дъждовен ден, навън е пусто.
По улиците няма нито звук.
И само клаксоните глухо
далече свирят пак напук.
Капки дъжд се спускат чудно,
цопват в локвичката кал.
Леки брисове танцуват сънно,
играят нежно с нашата печал.
Клони стари на високите дървета,
пукат тихо тънката снага
Веят, свирят пустите полета.
Танцуват в ритъм златните жита.
Живата река тече безкрайно,
животворно скитаща из полска шир.
Танцува бавно по завои всеотдайно
и изчезва слята с някой вир.
Скитам сам из селската картина,
рисувам свои образи на пук.
Добавям щрихи от коприна
и картината добива собствен звук.
© Иван Иванов All rights reserved.
