"Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е с ненапрегнато действие." ( Бенджамин Хоф)
Застанала в подножието на водопада,
аз слушам песента на свличащите се води.
И капчици полепват по лицето ми засмяно.
В ушите ми историята му звучи.
Родил се някъде високо в планината,
като пенлив и буен млад поток.
Проправил си без страх пътя през гората,
защото във съня си бил дочул незнаен зов.
Нашепвал му, че някъде в далечината,
ще стигне своята мечта и там ще спре.
Че част е от живота на реката, ...