Jun 4, 2013, 7:50 AM  

Приказки 

  Poetry » Love
1195 0 6
Дори и в приказки не вярвам вече!
Не чакам таз земя да се разтвори,
да се покаже заек по елече
и с глас човешки да ми заговори.
Или юнак със мускули чутовни –
наравно с мен, срещу живота да застане.
Да пеем вечни песни, революционни,
умирайки, с кръвта си да ме брани.
И друго знам – от пещерите тайни,
препълнени със всякакво имане –
не се измъкват чест, любов и знания...
По-скоро те от тебе ще откраднат! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??