ПРИКАЗКИ
Какво се случва, татко, точно там -
на границата между двата свята?
Не се боя. Пораснах. Нека знам!
Разказвай ми за пътя на душата.
Объркваш време, хора и съдби.
Тъй приказката става невъзможна.
Отваряш стари, скърцащи врати.
Разказвай ми, но без да се тревожиш.
Страхуваш се. Във странния ти свят
играят сенки, призраци на воля.
Те близкото превръщат в непознато,
а тебе във дете... И аз се моля
да се завърнеш... Пътищата ни -
Небесен ребус, слизат към полето,
където няма нощи, няма дни...
... Трохи бележат пътя на сърцето...
Не се страхувай, татко, аз съм тук.
И помня как ръчицата държеше
на детството ми, както никой друг...
Красива беше приказката. Беше...
© Алина Стоянова All rights reserved.