Nov 13, 2013, 11:03 PM

Приказки

  Poetry » Other
1.6K 2 13

              ПРИКАЗКИ

Какво се случва, татко, точно там -

на границата между двата свята?
Не се боя. Пораснах. Нека знам!
Разказвай ми за пътя на душата.

Объркваш време, хора и съдби.
Тъй приказката става невъзможна.
Отваряш стари, скърцащи врати.
Разказвай ми, но без да се тревожиш.

Страхуваш се. Във странния ти свят
играят сенки, призраци на воля.
Те близкото превръщат в непознато,
а тебе във дете... И аз се моля

да се завърнеш... Пътищата ни -
Небесен ребус, слизат към полето,
където няма нощи, няма дни...
... Трохи бележат пътя на сърцето...

Не се страхувай, татко, аз съм тук.
И помня как ръчицата държеше
на детството ми, както никой друг...
Красива беше приказката. Беше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....